Как да съобразим срока на кредита с месечните вноски?

Така поставеният въпрос е един от многото, които търсят своя отговор. Отговори могат да бъдат дадени много и най-различни в зависимост от това как всеки гледа на въпроса. Многократно в публикации на „МОИТЕ ПАРИ” е ставало, а и ще става въпрос за кредитите, като са разглеждани различни техни детайли и особености. За повечето особености по кредитите под една или друга форма вече е ставало дума, но до този момент почти нищо не е споменавано за връзката на месечните вноски и срока на кредита.

Както е известно, кредитът се състои от няколко компонента, като един от тях е срока. Всъщност той е ключов компонент, тъй като от него пряко зависи какъв ще е размерът на вноските. Разглеждайки кредита от такава гледна точка, можем дори да кажем, че размера на лихвата и сумата нямат такова значение, каквото има срока по отношение на месечните вноски. Естествено е всеки да има свое виждане и свое мнение по този въпрос и така е редно.

За да бъдат улеснени и нагледни разсъжденията, „МОИТЕ ПАРИ” разгледа потребителски кредит с поръчител за сума от 7000 лв. при три различни срока на изплащане – 1 г., 3 г. и 6 г.. Смисълът на разглеждането на тези три срока се крие в желанието ни да разкрием какво се случва с погасителните вноски в зависимост от това дали кредита е краткосрочен, средносрочен или дългосрочен. Избора именно на тези срокове е продиктувано и от друго съображение – посочените периоди в най-голяма степен са представителни за типовете кредит (краткосрочен, средносрочен, дългосрочен).

Вероятно голяма част от хората ще решат, че най-добрият вариант за изплащането на кредита е при възможно най-дългия срок. За да счита така, вероятно всеки си има своите основания. Едно такова например може да е, че колкото е по-дълъг срока, толкова по-малки са месечните вноски. Ако обърнем поглед към предложената таблица, всеки ще забележи, че това абсолютно е така. Причината да са по-ниски месечните вноски е съвсем проста и тя е очевидна – размера на Годишния Процент на Разходите (ГПР) намалява с нарастването на срока. ГПР е един от основите фактори определящи цената на кредита и в случая от него също зависи размера на месечната вноска. Намаляването на ГПР се корени в неговата същност и изчисление. Като разход той включва в себе си освен договорената лихва и всички такси и комисионни свързани с отпускането и управлението на кредита. Колкото е по-голям срока на кредита, толкова по-нисък е ГПР, тъй като размера му се разпределя върху по-голям период от време и така той относително намалява.

Месечната вноска, като разход за всеки кредитополучател оказва своето влияние върху бюджета му. В тази връзка може да се счита, че тя в голяма степен е водещ критерий при избора на оферта. Съвсем нормално и очаквано е всеки да търси възможно най-ниския разход, който да натоварва в минимална степен бюджета му, поради което препоръчването на дадена оферта е крайно субективно. В същото време, от сравнението се наблюдава нещо също любопитно – въпреки че ГПР намалява, респ. месечните вноски, то общо изплатените лихви и такси растат. За този факт също си има логично обяснение. От чисто математическа гледна точка, това се получава така, тъй като броят на вноските нараства с нарастване на срока. Считам, че за всеки е ясно, че при едногодишен срок на кредита броят на вноските е 12, а при шестгодишен например е 72. Чрез няколко прости математически изчисления може лесно да се види, че общо изплатените лихви и такси в този случай нарастват с 1741.03 лв

В заключение, съветът на „МОИТЕ ПАРИ” е да се избира възможно най-краткия срок, който е възможен, разбира се ако по-високата месечна вноска не представлява проблем за кредитоискателя. Изборът на по-дълъг срок крие и известни рискове, както за заемателя, така и за банката. Колкото е по-дълъг срокът на кредита, толкова повече нараства риска от неплатежоспособност на заемателя, т.е. казано с други думи – все по-трудно става предвиждането на доходите му в дългосрочен план. За този риск банките са намерили известно разрешение, като например увеличават броя на поръчителите, но възниква въпроса „Какво се случва с кредитополучателя, как той се защитава от този риск?”. Отговорът не е много приятен – почти никак.

Да приемем, че даден заемател е получил кредит за дълъг период от време, тъй като месечните вноски в този случай са най-ниски. Ако в средата на срока той изпадне в незавидната ситуация да не може да си погасява кредита, тогава той се поема от поръчителите или по-лошия вариант – ако няма поръчители, се пристъпва към събиране на вземанията по ред установен и приет от банката. Това разбира се е твърде крайна мярка, която може да бъде избегната чрез предоговаряне на кредита например. Какво се оказва в тази случай? Стремейки се към възможно най-ниската вноска, човек може да изпадне в състояние да заплати значително по-висока цена в случай, че се озове в някоя от горните ситуации.

Разбира се, това в никакъв случай не означава, че търсенето на кредит с ниски месечни вноски е погрешно – напротив, това е една от малкото алтернативи на кредитоискатели с по-ниски доходи. Независимо от това те също имат право да кандидатстват за кредити, като всеки друг гражданин. Това е тяхно право и равнопоставеността изисква тези хора също да имат достъп до финансиране. Съобразявйки се със своите доходи, като единствена алтернатива за тях се очертава дългосрочен кредит, въпреки всички рискове, които носи той.

Категорична препоръка за това кой е най-удачният вариант за срок на кредита не би било коректно да се дава, тъй като това е твърде субективно виждане и решение на всеки кредитоискател. „МОИТЕ ПАРИ” се опитва да представи алтернативите от различни гледни точки, като разкрива предимствата и потенциалните рискове при различни случаи. За да е в помощ на заинтересуваните, сайта на „МОИТЕ ПАРИ” предлага пълно сравнение на кредитите предлагани от банките на нашия пазар, като предоставя възможност за детайлно разглеждане на условията по тях, както и за директно кандидатстване през сайта.

Фиксирана или плаваща лихва по кредитите – какво предлагат банките и какво да изберем

Кредитът като форма на финансиране е известен в най-различни разновидности. Независимо от това, винаги има няколко основни елемента, които задължително присъстват: размер на кредита, срок на изплащане и последно, но не и по значение – лихвата.

Без значение какъв вид е кредита, за какъв срок и какъв е размера на лихвата, то тя може да бъде основно два типа от гледна точка на това как „стои” във времето. По-конкретно става въпрос дали лихвата е фиксирана (постоянна) за целия период на кредита или е плаваща (променя се при определени условия).

Фиксираната лихва се характеризира с това, както вече бе споменато, че остава непроменена за целия период на кредита. Това е много удачна форма за получаване на кредит, тъй като кредитополучателя знае точния размер на лихвата, която ще бъде начислена при съставянето на погасителния му план. В това отношение, фиксираната лихва има едно много съществено предимство – размерът на погасителните вноски ще е еднакъв за целия период на кредита. Дори лихвите да се покачат през това време, изменението няма да окаже влияние върху погасителния план. Разбира се, обратната ситуация (спадане на лихвите) отразява недостатъците на фиксираната лихва. В този случай кредитополучателя ще продължи да изплаща своя кредит по лихвата, по която е подписан договора.

Противоположен е характера на плаващата лихва. Тя също има своите предимства и недостатъци. Преди да бъдат посочени какви точно са те, ще дадем кратко разяснение на същността й. От самото наименование става видно, че този тип лихва не е статична лихва, т.е. с течение на времето тя се мени – може да расте, а може и да намалява. Вероятно възниква въпроса: „Как става така, че лихвата се променя. От какво зависи?”. Отговорът е следния: банките, които прилагат плаваща лихва използват за нейното формиране следния модел: Фиксиран компонент + променлив компонент. Като фиксиран компонент обикновено банките определят даден процент надбавка, а за променливия избират най-вече базов (банков) лихвен процент (БЛП), 3-месечен или 6-месечен LIBOR/EURIBOR или Основен Лихвен Процент. LIBOR (London Interbank Offered Rate) отразява лихвените проценти по депозити (от един ден до една година) на определени банки на междубанковия пазар. В случая 6-месечния LIBOR например отразява средния размер на лихвите по 6-месечни депозити, предложени на междубанковия пазар в Лондон. Аналогично, EURIBOR (Euro Interbank Offered Rate) отразява лихвените проценти по депозити (от една седмица до една година) на определени банки (тук техния брой е значително по-голям – понастоящем повече от 50) на междубанковия пазар. 6-месечния EURIBOR в случая отразява средния размер на лихвите по 6-месечни депозити, предложени на европейския междубанковия пазар.

Що се отнася до ОЛП, разсъжденията са идентични. ОЛП също отразява доходност, но не по депозити, както е при EURIBOR и LIBOR, а по тримесечни Държавни ценни книжа (ДЦК). Доходността по тези книжа се взема, като средногодишна постигната на първичния пазар.

За да е по-нагледно казаното до тук, ще представим примерно съставяне на плаваща лихва. В съставянето няма нищо сложно и всеки би могъл да извърши това ако разполага с необходимите стойности (а те са само две). Едната стойност, както вече стана дума е надбавката – обикновено тя варира между 3% и 10%. Нека за лекота да вземем тя да е 10%. Втората стойност е една от описаните по-горе – 3-месечен или 6-месечен LIBOR/EURIBOR, ОЛП или БЛП. За нашия пример нека вземем 3-месечен LIBOR (по данни на БНБ настоящата му стойност е 2.85863%).

И така, плаващата лихва по кредита при тези параметри би изглеждала по следния начин: 2.85863% (3-месечен LIBOR) + 10% надбавка = 12.86% договорена лихва.

Формирана по този начин, лихвата има своите предимства изразяващи се основно в това, че тя следва динамиката на пазара. По-конкретно, това намира израз в намаляване на лихвата при спад на LIBOR/EURIBOR или ОЛП и така намаляване на размера на погасителните вноски, които остава да бъдат платени. Естествено недостатъкът на този тип лихви се проявява, когато LIBOR/EURIBOR или ОЛП започнат да отбелязват ръст. Тогава резултатите приемат обратен знак – погасителните вноски по кредита се коригират, като приемат по-високи стойности.

В заключение, предимство на която и да е от двата типа лихви не може да бъде дадено категорично, тъй като и двете имат своите предимства/недостатъци в определени случаи. Съветът на „МОИТЕ ПАРИ” към кредитоискателите е да обръщат повече внимание на останалите компоненти, които имат отношение към цената на кредита. Не бива критерият плаваща или фиксирана лихва да е водещ, тъй като пренебрегването на дадена оферта по тази причина може да се окаже погрешна стъпка.
Като цяло, практиката да се прилага плаваща лихва е доста разпространена на този етап, но повече подробности за лихвите по конкретни оферти, а и самите оферти на банките можете да откриете на сайта на „МОИТЕ ПАРИ”.

Скритите разлики при олихвяване на вашия кредит

Какви са първите въпроси, които задаваме когато търсим кредит и които ни насочват към дадена оферта? Определено това са лихвата и размерът на погасената в края на периода сума. След това идват и всички останали параметри и условия на дадена кредитна оферта.

Колкото и лихвата да не може да бъде еднозначен критерий, тя определено е на първо място, когато разглеждаме банкови оферти. В този ред на мисли, всички очакваме, че лихвите които рекламират банките, са еднотипни и следователно най-ниската оповестена лихва е най-изгодна за нас.

Дали това е така обаче?

В отговор на този въпрос, „МОИТЕ ПАРИ” извърши анализ на предлаганите оферти и условията по олихвяването им.

Скритата уловка, която открихме при офертите, предлагани от банките, е в прилагането на принципното правило финансовата година да е 360 дни (12 месеца по 30 дни всеки). При кредитните карти е разпространена широко и година от 365 дни, където според издателя на картата може да се прилага различен начин на изчисление на лихвата (много често на дневна база). Няколко от банките опериращи в България обаче публикуват лихвата си като за 360 дневна година, но в погасителния план, който дават на клиентите си, се оказва, че лихвата е изчислена като при 365 дневна година. Как би изглеждало това в цифри: нека приемем, че лихвата посочена в рекламата на банката е 9% (при 360 дневна година). Докато в общия случай месечната ви лихва би се калкулирала по следния начин – 1/12 от годишния лихвен процент умножено с остатъка от главницата, то при тези банки се извършва приравняване от следния вид: . Оттук, получената приравнена годишна лихва се дели отново на 12, за да се пресметне месечната вноска по лихвата.

Какво се получава при заем от 10 000 лв за 120 месеца (10 години): ако годината е 360 дни, месечната вноска е 126.68 лв, а ако е 365 дни, тя става 127.39 лв. За целия период на заема разликата е 84.83 лв.

Разликата зависи от размера на кредита и от срока на кредита т.е. при големи суми и срокове разликата нараства (виж таблицата). Информация относно това каква година (календарна или финансова) се използва при начисляване на лихвата обикновено се предоставя при подписване на договора, но най-добре е потребителят сам да провери калкулацията в погасителния план, който банките са задължени да предоставят.

Каква е ситуацията в другите страни – в съседна Румъния броят банки начисляващи лихвите си по същата схема е 4, за ЕС в момента се водят разговори относно доброволно междубанково споразумение, което третира публикуването на всички условия по кредити, обезпечени с ипотека, включително и посочване на начина на олихвяване. По подобен начин е регламентирано и публикуването на всички условия, включително метода на олихвяване, в проекта за „Закон за кредитните институции”, който трябва да влезе в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския Съюз.

Коректно ли е това при сегашните условия в офертите на банките да не се посочва броят дни, използвани при олихвяването и трябва ли да чакаме влизането в ЕС? Като граждани на Република България не трябва ли да имаме същите права и законодателна защита, както когато станем членове на Европейския Съюз? Отговора на тези въпроси можем да оставим на добронамереността на съответните ръководни лица в банковите среди и на проактивността на отговорните законодателни институции да защитят интересите на потребителите, като задължат всички банки да оповестяват реалната проста лихва.

С какъв кредит да ремонтираме – потребителски или ипотечен?

Тази част от годината – края на лятото и началото на есента, е удобен момент за извършване на планувания, а може би отлаган доста време ремонт. Или пък е моментът за закупуване на желания автомобил, но нямате в наличност нужните средства.
Нуждаете се от финансиране, а необходимата сума е между 10 000 и 20 000 лв. Дали тази сума е висока и въобще постижима ли е за потребителски кредит? Но пък не е ли твърде малка за ипотечен заем? Следва въпросът: Кой от двата типа финансиране е по-подходящ?

Кредитните консултанти на Кредитланд, www.creditland.bg, дъщерно дружество на Моите Пари, Ви съветват внимателно да сравните условията на най-изгодните потребителски и ипотечен кредит, достъпни за Вас.

Като цяло потребителските кредити са с по-ниски максимални суми и срокове, в сравнение с ипотечните. За да получите потребителски кредит в размер 10000-20000 лева, често е необходимо да попаднете в списъка с преференциални клиенти на банката. Такива клиенти отговарят на следните изисквания: сключено от Вашия работодател споразумение /договор/ с банка, според който служителите ползват преференциални условия за кредит, често с изискване за превод на работната заплата по сметка; официални доходи над средното ниво, т.е. достатъчни за покриване на определено по-строгите изисквания на банките при потребителските кредити.

Ако можете да изпълните тези условия, определено по-добрият избор за Вас е да ползвате потребителски кредит. В този случай може да се възползвате от всички негови предимства, в сравнение с ипотечния кредит, а именно:

Ø Съкратена и улеснена процедура

Ø По-малки първоначални разходи

Ø По-гъвкаво и олекотено обезпечение – поръчител, залог на бъдещо вземане /заплата/ или въобще без обезпечение

Ø Не се обследва разходването на средствата

Същевременно, с преференцията, която ползвате в този случай, ГПР /Годишният процент на разходите/ на потребителския кредит се доближава плътно до този на ипотечен кредит и сума до 20000лв. е реално постижима, без да се ползва обезпечение. Ако липсва, обаче, някое от горепосочените условия, изборът става по-сложен. Губят се някои от предимствата на потребителския кредит, за сметка на недостатъците: висок ГПР; по-малък максимален размер на кредита; необходимост от поръчители, отговарящи на всички условия на банката; по-кратки максимални срокове на банките, следователно по-високи погасителни вноски и по-трудно изпълнение на изискването за кредитоспособност.

В този случай може да се замислите за ползване на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижима собственост, като целта може да е ремонт, довършителни работи или текущи нужди. Предимствата ще бъдат както в ниския ГПР /поради по-малкия риск за банката при солидното обезпечение/ и във възможността за по-дълъг срок на изплащане, така и в по-ниските изисквания за кредитоспособност. Трябва да се има предвид обаче, че удължаването на срока може да доведе до оскъпяване на кредита, поради по-големия размер на лихвените плащания. Естествено, по-дългата във времето процедура /приблизително 1 месец/ няма как да бъде избегната, поради това, че трябва да предоставите повече лични документи и такива характеризиращи имота. А те се издават от държавни или общински служби в определен срок . Друго предимство на ипотечния кредит е възможността да се ползва продукт с по-нисък лихвен процент през първите години, което означава плащане на по-ниски вноски за този период. Ако пък имате възможност да погасявате предсрочно задължението в близките години, продуктите с по-нисък лихвен процент през първите години или без такса за предсрочно погасяване ще бъдат по-подходящи за Вас.

В крайна сметка изборът на потребителски или ипотечен кредит в описания случай зависи от Вашите приоритети и предпочитания, и от това какво има най-голямо значение за Вас при окончателния избор на финансиране.

За да се ориентирате в многото и различни варианти за финансиране чрез банков кредит, помощта на кредитен консултант на Кредитланд, www.creditland.bg, ще Ви спести много време и средства. Това е шанс да не съжалявате за направения избор на кредитен продукт поради липса на информираност за алтернативите, които вероятно са били по-добри.

Потребителски кредит или кредитна карта?

Да, напълно е възможно човек да изпадне в такава ситуация и времето, когато ще се изправяме все по-често пред този избор не е далеч. Почти всеки човек в страната вече знае какви размери придоби кредитирането у нас. Банките ежедневно предлагат на потребителя нови и нови оферти за най-разнообразни кредити. Паралелно с тях, предложенията за кредитни карти също придобиват сериозен дял сред офертите. Резултат от това е изключително разнообразие от банкови продукти на българския пазар. Голяма част от тях можете да откриете на сайта на „МОИТЕ ПАРИ”. Там е поместена подробна информация за над 130 оферти за потребителски кредити и над 200 възможности за кредитна карта.

Безспорно, разнообразието от продукти създава конкурентна среда и от това в голяма степен печели потребителят – офертите за банкови продукти стават все по-атрактивни. С нарастването на предложенията обаче, нараства и трудността в ориентацията сред тях. Ориентацията сред офертите и разглеждането на различните характеристики на банковите продукти многократно са били обект на публикации на „МОИТЕ ПАРИ”.

С настоящият материал ще направим опит да разгледаме така поставения въпрос от малко по-различна гледна точка. Сега на преден план излиза не толкова кой кредит е най-изгоден или коя кредитна карта е по-добра, а нещо съвсем различно. За какво говорим? Почти всеки има известна представа що е кредит и кредитна карта, но задавал ли си е въпроса: „Биха ли могли те да са алтернативи една на друга?”. Въпросът е интересен и ще направим опит да поразсъждаваме върху него.

И така, говорейки за потребителски кредит и за кредитна карта, още при първия прочит откриваме нещо общо. Това е елементът „кредит”. Най-общо за кредита може да се каже, че това е сума пари отпусната на кредитоискател за определени негови нужди. Почти същото е валидно и за кредитната карта. Нещо повече, кредитната карта би могла образно да се опише, като материалният вид на кредита, който може да бъде поставен в джоба. Приликите между кредита и кредитната карта далеч не се ограничават само с това. Поради тази причина отново се връщаме на въпроса дали те са взаимозаменяеми алтернативи предвид множеството сходства между тях. За да дадем известен отговор на този въпрос, ще разгледаме отново някои от характеристиките на потребителския кредит и кредитната карта и ще съпоставим техните предимства и недостатъци.

Разбира се, като отделни банкови продукти и кредитът, и кредитната карта имат своите предимства и недостатъци. Нека започнем с потребителския кредит. Той позволява покупка на дадена стока, покриване на задължение, пътуване и др., т.е всички тези дейности, които принципно не могат да се осъществят без наличието на достатъчно пари в брой. Същите тези възможности притежава и кредитната карта. От такава гледна точка – предназначение и възможности, може да се каже, че кредита и кредитната карта са напълно идентични.

Нека не забравяме и един друг показател – удобство при използването на парите. Тук вече се откриват някои различия при тези продукти. В това отношение, кредитната карта има известни предимства. Така например тя може винаги да се носи от собственика й, което означава, че договореният кредит е винаги на разположение във всеки един момент. Не така обаче стоят нещата при потребителския кредит. Когато бъде отпуснат, той се превежда по сметка или веднага бива получен в брой. От тук се появяват и известните неудобства. В случай, че сумата се намира по сметка в банката, тя не може да бъде използвана във всеки един момент, т.е. могат да се получат пари в брой само на гише. Разбира се, след получаване на кредита, той може да бъде внесен по картова сметка и така заемателя може да разполага с него чрез дебитна карта. Това не изисква много усилия и ако бъде направено, потребителският кредит може да се използва също толкова лесно. Всъщност, използването на кредитна карта, въпреки удобството, не винаги е възможно. Това произтича от факта, че тя все още е нов продукт на банковия пазар и няма изградена достатъчно инфраструктура, която да обезпечи използването й. На настоящия етап в България разплащанията на дребно се извършват изключително чрез пари в брой и използването на кредитна карта не винаги е възможно. Така в известна степен се ограничава приложението й. Кредитните карти обаче имат едно много съществено предимство пред потребителския кредит – възможност за електронно разплащане. С потребителски кредит далеч не е възможно да се извърши подобно нещо, въпреки че сумата е налична. Навлизането на технологиите и все по-развиващите се електронни разплащания дават сериозни предимства на кредитните карти.

Когато разглеждаме тези продукти, не бива да пропускаме и „цената”, която ще трябва да платим за използването им. Обикновено за цена на кредита се схваща лихвата по него. В общия случай това е така, но има и редица такси и комисиони, които са свързани с отпускането на кредита и се заплащат от кредитоискателя и заедно с лихвата разпределени във времето формират истинската цена на кредита. Както кредитът, така и кредитната карта има лихви по използваните суми. По този показател, потребителският кредит има известно предимство, тъй като на настоящия етап лихвите при него са относително по-ниски, а това съвсем не е без значение.

Нека разгледаме още веднъж приложението на кредитната карта. За разлика от обикновения потребителски кредит, кредитната карта може да се използва по два начина. Единият е за плащане без да се използват пари в брой, т.е. безналично, а вторият за теглене на суми в брой. В това отношение кредитната карта има предимство пред потребителския кредит, тъй като позволява по-голяма гъвкавост. За да се постигне това и с потребителския кредит, то би могло да се постъпи по описания в началото начин.

Друг елемент на кредитите са сроковете. Всички потребителски кредити имат максимален срок за който кредитоискателите могат да кандидатстват. При кредитните карти този срок е срокът на валидност на картата. Обикновено след изтичане на срока на валидност тя се преиздава. Предимство по отношение на сроковете може да се даде на кредитните карти, ако те са револвиращи. При този тип карти, при погасяване на част от задължението, може отново да се ползва същият размер на кредита. Така покриването на договорения лимит може да се пренесе във времето. Ситуацията при потребителските кредити е малко по-различна. Отпускането на кредита се извършва за определен период от време и това е неговият срок. Срокът на отпуснат кредит може да се промени ако той се рефинансира или се погаси предсрочно. И двата случая са свързани с допълнителни разходи за клиента, ограничение което го няма при кредитните карти.

Както има ограничения по отношение на сроковете, така има и по отношение на размерите на кредита. Това е валидно както за потребителските кредити, така и за кредитните карти. Тук известно предимство можем да дадем на кредитните карти и по-специално на международните, тъй като лимитите по тях са значително по-големи (до 150000 лв.) от максималния размер на потребителските кредити (до 30000 лв.).

Съществен момент при сравнението между потребителски кредит и кредитна карта са месечните разходи свързани с кредита. Тук ситуацията е малко по-сложна, но все пак ще очертаем някои основни елементи. На първо място, при потребителския кредит независимо дали е използван той или не има месечна вноска, която трябва да бъде платена. При кредитната карта гъвкавостта е по-голяма, т.е. само ако има разход, тогава има и вноска. На второ място нека поставим годишните такси за управление, респ. за обслужване. От тази гледна точка категорично предимство не бихме могли да дадем на която и да е алтернатива, тъй като условията по офертите са много различни. По някои кредити, както и при някои кредитни карти няма годишни такси, а при други има (по потребителските кредити те са в процент или фиксирана сума, докато при кредитните карти са само в сума).

В заключение, изборът на потребителски кредит или кредитна карта е въпрос на личен избор. Независимо какъв ще е той, винаги трябва да е съобразен с характеристиките на тези продукти. „МОИТЕ ПАРИ” направи опит да ги съпостави, без разбира се това да е напълно изчерпателно. Целта на съпоставянето е да се разкрият приликите и разликите между тези алтернативи и да се посочат случаите, в които те са взаимозаменяеми. Пълни подробности по офертите за потребителски кредити и кредитни карти можете да откриете на сайта на „МОИТЕ ПАРИ”.